* * *

Зная делата ти, че не си студен,

нито топъл. Дано да беше ти

студен, или топъл.

  Така, понеже си хладък, нито топъл,

  нито студен, ще те повърна

   из Устата Си.

Откровение на Йоана 3(15,16)

                        * * *

И все пак чувствата на човека

 не умират, нито се изменят

 и магьосникът поема по своя път

 обратно към дома, знаейки че

 никога няма да го достигне,

 знаейки, че няма сила на земята,

 нито дори неговата смърт,

 която да го доведе до това място,

 до тези неща, до хората, които е обичал...

                                    Дон Хуан Матус

                                               

Пътуване към Икстлан

Затова нямам смелостта да се изправя

 

пред моите събратя като пророк и свеждам

 

глава пред укора им, че няма да им донеса

 

утешение - тъй като това всъщност желаят всички:

 

най-яростните революционери не по-малко страстно

 

от най-смирените вярващи.

 

 

                                    Зигмунд Фройд

 

                                    Лондон.1929г.

 

 

 

 

Dragonland

Рисувах вечерни дворци
във древни градове сковани
присъствието им мълчи
но сенките им проговарят
Не гледай бързо
дракона в очи
Там тъжна мъдрост е събрана
присъствието им мълчи
Отвъд зениците видяна
Вълк звезден нежно
скитащ залез гони
пресипнал вятър
времето стои
Присъствието им мълчи
по принцип мисъл неразбрана
листа върху очите притисни
във тишината се долавя
Присъстващ огън
В среднощтна тишина разлян
рубинен залез, повей
Дъждът листата тихичко приспал

Цветан Методиев - Цецо

КРЪВ

Виждам те
в мрака от цветЯ
Той танцува (сам)
сега.

Чакаш ме
в пропаст от звезди
като птица (пред)
врата.

Влезеш ли в живота си,
влизаш и в смъртта
Влезеш ли в живота си -
влизаш при смъртта
Влезеш ли в живота си -
Чака там смъртта!...

Горда си,
знаеш думите,
но си нЯма
в страха.

Болката
стрива ни на прах,
в нас замръзва
снега.

Дай ми страх,
Дай ми свЯт,
Дай ми свЯта плът,
Дай ми грЯх,
Дай ми прах,
Дай ми чаша смърт!

Дай ми меч,
Дай ми звън,
Дай ми малка свещ,
Дай ми кръв,
Дай ми кръст,
Дай ми път отвъд!...
(път отвъд)

Аз искам да разкъсам тази ципа!
Аз искам да разкъсам тази ципа!
Аз искам да разкъсам тази ципа -
самота!

Петър Канев - Пешо


Things go wrong I see
When sadness brakes you up
Just fall and cry
But what to do when feelins is "dark"
Than catch my mind
And we'll return...
Back to the tale
Where little dwarf
Has found his stone
Well, we'll fallow the dwarf
From frost we'll forge
The silver sword
To kill the snake
Of our pride
And we'll exchange her perfect skin
With treasure of the happy dwarf
Well, we'll return back to this land
But just to draw the obituary
Of the next fallen angel....
Just treasure away from there
Where happy dwarf sits on his stone
Луна

sleep
Everything is so still
In the Edge of the Park
Ghosts are dancing
Ghost party in the City's dream

Somewhere there's a light
In the window
And a candle behind
Two boys dressed in black
Stand on the foot of
The damp medieval wall
Fadeing in the ages away

And their faces burn
Under their black hoods
And their pain in their hearts
And their fear disappears
And bats are their friends
And the Ghosts are their teachers
In this mystical night
There are mystical feelings

на Мишо

Edge Of The Black Abyss

When black clouds cover sky
Above your lost in memories head
As you've lost the key and way
In red ahead in darkness laid
When the unknown faces are
the faces of your good old friends
And the things you've planned
Worlds that you've create
Fells apart in... but
Real one remains

You must burn
Light your own way
You must burn
Couse you know
There's no place for
Sun in this world

Like story once I wrote
Like a story that remains untold
Like I lost the key
for the door in front of me
I have ever locked
Call from the ground far muted sound
Never heard before
With a hand on the gun
With a thought for a shot
It's something I've give
I've never got
I’m not like next one
and I'll prove it
I'll disappear and resurrect
Just for a cup of wine
Or just to touch
a new direction
I'll fallow my path like a
Nameless horror
And for the nameless horror
of those that look up to
Just leave her... she is dead

What's fairness can you tell me ?
Sometimes I'm devil, sometimes I'm god
but what's the different
What's bad, what's good ?
I know there's only one place
in the world that's true
And me, and you are those
that in this Kingdom rule
So tell me why we peer
in to our Shadows ?
Just for a pin pot feeling?
Just for a cup of tears?

_Бас: Ники Ангелов
Китара: Милен
Синтезатори и вокал: Цецо
Текстове: Цецо (освен
"Говски пънк" - Р. Т. и
"Кръв" - Петър Канев)
Смесване: Цецо
Художествено оформлиние:
Асен Канев

Записът е направен в домашното
студио на IXTLAN_

От яйцето, от косите до ноктите на краката на кукуво лято Проклето да е безумието, съпроводено с треперене. С меч и рало лъвът се познава по ноктите. Делата говорят - мълвата хвърчи. Търся Човека. Тук е погребан. Отровата на скорпиона е в опашката, а на хлебарката в главата. Световно светило - с криле по-големи от гнездото: О, свещена простота! Луд дух в здраво тяло. Природата не е срамна. Навикът е тиранин - тежко на победения. Всички часове нараняват, последният убива, но Песента е безсмъртна.

Спейви и Пешо Канев

Змей
На Цецо

Те знаят, че аз съм орелът,
Те знаят, че аз съм змията
Те знаят –
Умрял е светът.
В съня си огнен излитам,
В съня си танцувам и скитам
В огньове –
Докрай света.

Под земята,
В слънцата,
На край света –
В гората
Сбирам своите
Колесници,
Хващам младата
Зорница...

Те знаят, че аз съм земята,
Те знаят – аз съм стрелата
И грохот
На мълниен стон.
Те знаят, че аз ги спасявам,
Гласът им отдвана го няма,
В дървото
Се връща света...

И заставам
Пред халата
Вечна, срастнала
С земята,
Зная ябълката
Златна
Ще измъкна
От устата й...

Песента е написана и записана за рожденния ден на Цветан Методиев – Цецо Мецо през май 1994

Аранжимент – Ники Ангелов и Пешо Канев
Ники Ангелов – бас китара, вокал
Пешо Канев – вокал
Стрео-обработка Пешо Канев (2004)